Добре дошли в Свободен Български ФОРЕКС форум.
Страница 1 от 2 12 ПоследнаПоследна
Резултати от 1 до 10 от общо 14
  1. #1

    Дискусия за различните методи за управление на капитала

    Отварям тази тема с цел да дискутираме различните методи за управление на капитала, упоменати в другите теми от този раздел. Също така тука ще дискутираме и портфейлните инвестиции, които според мене са така да се каже второ ниво на играта Money Management, с което трябва да се занимават само играчите, усвоили до съвършенство първото ниво - управление на капитала на единична стратегия.

  2. #2
    Преди да напиша какво е моето мнение и въобще каква е моята концепция за управление на капитала, първо ще направя кратък обзор на различни страиници и статии в Интернет, дали някаква светлина по въпроса. Започвам със страницата на Bulbrokers за управление на капитала, като директно копирам нейния текст. Източника е на този линк:
    http://bulbrokers.com/bg/training/fo...e-na-kapitala/


    УПРАВЛЕНИЕ НА КАПИТАЛА
    Работата на финансовите пазари е невъзможна без ефективна програма за разпределение на средствата. Ефективното управление на капитала позволява на трейдъра да се „задържи” на пазара с маржин търговия. Само поддържайки равно съотношение между сумата на печалбите и сумата на загубите в баланса на една средна сделка, търговецът получава възможност да работи с парични средства, а не да играе.

    Общи принципи и правила за управление на капитала

    1. Общата сума на вложените средства не трябва да надвишава 50% от общия капитал.
    Този принцип установява правила за разпределение на маржина между откритите позиции: размерът на задължителния резерв за използване в нестандартни ситуации и за продължаване на нормалната работа не трябва да е по-малък от половината от общия капитал. Въпреки, че много аналитици смятат, че процентът на вложените средства трябва да бъде още по-малък: 5 – 30%.

    2. Общата сума на средствата, вложени на един пазар, не може да превишава 10% -15% от общия капитал.
    В този случай инвеститорът е застрахован от влагане на извънредни средства в една сделка, която може да го доведе до фалит.

    3. Нормата за риск за всеки пазар, на който клиентът влага свои средства, не трябва да превишава 5% от общата сума на капитала му.
    По този начин, ако сделката се окаже губеща, трейдърът е готов да загуби не повече от 5% от общата сума на средствата си. Някои аналитици смятат, че цифрата трябва да е дори 1,5-2%.

    4. Общата сума гарантиращия депозит, внесен при отваряне на позиция на една група пазари, трябва да съдържа не повече от 20% - 25% от общия капитал.
    Пазарите, включени в една група, се движат повече или по-малко едновременно. Откриването на крупни позиции на всеки пазар от групата нарушава принципа на диверсификация, затова към разпределението на средствата на сходни пазари трябва да се отнасяте много внимателно. Никога не трябва да се пренебрегва важното правило за оптимално разпределение на средствата – задължително трябва да бъдат диверсифицирани. Собственият капитал трябва да се разпредели така, че загуба от една крупна сделка да не разори трейдъра, а по възможност, да се компенсира с печалбата от други.

    5. Определяне степен на диверсификация на портфейла.
    Диверсификацията е един от начините за защита на капитала. Винаги е необходим разумен компромис между диверсификацията и концентрацията. Повече или по-малко надеждно разпределение на средствата може да се постигне, откривайки позиции едновременно на четири-шест пазара от различни групи - не повече. Колкото повече стойности на отрицателни корелации, съществуват между пазарите, толкова повече е диверсификацията на вложените средства.

    6. Определяне съотношението на възможните печалби и загуби.
    За всяка потенциална сделка се определя норма на печалба. Тя трябва да бъде предварително балансирана с потенциалните загуби в случай, че пазарът тръгне в нежелано направление. Обикновено това съотношение се установява като 3 към 1. В противен случай трябва да се откажем от влизане на пазара. Например, ако трейдърът предвижда риск от сделки $100, то потенциалната печалба трябва да бъде $300.

    7. Търговия с няколко позиции
    Влизайки на пазара с няколко позиции, трейдърът трябва да ги раздели на трендови и търговски позиции.
    - Трендовите позиции се изпълняват с достатъчно либерални стоп-поръчки, които позволяват запазване на тези позиции даже в условия на консолидация и промяна на цената. Именно тези позиции дават на трейдъра възможност да получи най-голяма печалба.
    - Търговските позиции са предназначени за краткосрочна търговия и ограничени с достатъчно жестоки стоп-поръчки. Вследствие на това при достигане на определено ниво на цената те се затварят, а при възобновяване на тенденцията се възстановяват.

    8. Консервативен и агресивен подход към търговията
    Повечето аналитици предпочитат консервативния подход. Например, Тевълс, Харлоу и Стоун в своята книга "Играта на пазара на фючърси върху стоки" пишат: "...трейдърът, имащ по-лоши възможности да спечели, придържайки се към консервативния стил на търговия, всъщност, скоро ще се сдобие с по-дълготраен успех, отколкото трейдъра, разполагащ с по-големи възможности за печалба, но играещ агресивно".

    Към това мнение се придържа и Мърфи: "...консервативните играчи в края на краищата действително побеждават. Агресивно играе трейдърът, желаещ да забогатее бързо. Тези приходи са действително значителни, но само докато пазарът се движи в благоприятната за него посока. Когато положението на пазара се промени, агресивната стратегия обикновено води до крах".

    9. Правила за откриване на позиция:
    а) откривайте само при наличие на един основен и не по-малко от един допълнителен сигнал;
    б) при отварянето задължително предварително формулирайте и запишете:
    - цената при влизане на пазара;
    - цената, по която се затваря печелившата позиция;
    - цената, по която се затваря губещата позиция;
    - времето "на живот" на отворената позиция.
    в) внимателно и за кратко време отваряйте срещу тренда;

    10. Правила за поддръжка на позицията и частично затваряне за определеното време:
    а) поддържайте позицията само, ако анализът подтвърждава направените предварително изводи;
    б) частично затваряйте:
    - при загуби, по-големи от предвидените;
    - ако цената е достигнала предвиденото ниво за получаване на печалба.
    в) изчакайте:
    - при загуби, по-малки от предвидените;
    - ако цената остава на това ниво;
    - ако цената не е достигнала предвиденото ниво за получаване на печалба;

    11. Правила за затваряне на позиция:
    - при изтичане на разчетеното време;
    - при получаване на предвидената печалба;
    - при получаване на предвидената загуба;
    - при достигане на максимална печалба.

    Методи за управление на капитала

    Управлението на капитала може да се прилага от всички инвеститори. Но за да използва то ефективно, спекулантът трябва да има точни и ясни правила за откриване и закриване на позиции, а също и резултати от тестването на дадените правила и история на цените – печалби и загуби.

    Въпреки че някои търговци пренебрегват подобни системи, повечето пазарни участници в днешно време прилагат някои основни системи и подходи. Владеенето на правилно тествана система дава увереност, че инвеститорът ще получава стабилни, в пределите на статистическите граници, резултати. Именно в тези статистически граници е възможно ефективно и квалифицирано управление на сметката. Основният способ, с помощта на който спекулантите се учат да определят тези статистически граници, е множеството тествани сделки. Когато разполагате със система за търговия, с която участвате уверено, настъпва подходящия момент, в който да изследвате как управлението на капитала може да помогне да се подобрят резултатите на системата.

    По-долу са разгледани ключовите моменти в търговията: как правилно да рискувате вашите пари, изхождайки от наличната система за търговия за получаване на максимална печалба и как да избегнете най-типичните грешки в тази област.

    Процесът на прилагане на правилен подход за управление на капитала се състои от малки, но много важни етапи (подредени са по реда на тяхната важност):
    1. Отсъствие на метод за управление на капитала – разпространен маниер на търговия, който се състои в това да се влиза в пазара с един контракт всеки път, когато системата подаде сигнал за вход.
    2. Множествени контракти –подобна на предхождащата методика, но разликата се състои в това, че инвеститорите откриват няколко позиции.
    3. Фиксирана сума, подложена на риск – чрез тази методика, инвеститорите решават каква сума могат да рискуват след всеки сигнал за откриване на позиция. Например, финансовият мениджър може да избере риск до, но не повече от 1000$ на всеки сигнал за търговия.
    4. Фиксиран процент на капитала – инвеститорите определят какъв процент от стойността на сметката могат да рискуват при всеки сигнал за търговия. Например, финансовият мениджър може да избере риск до 5%, но не повече, от цялата сметка при всеки сигнал за търговия.
    5. Съгласуване на печеливши и губещи позиции – или „построяване на пирамида”( нагоре или надолу). По тази методика инвеститорите определят обема на търговия след успешно спечелени или губещи сделки. Например, след губеща сделка, те могат да решат да удвоят обема на търговия при следващия сигнал, за да компенсират загубите.

    Прилагане на оптимизации
    При повечето методи за управление на капитала е възможно намирането на оптимални стойности. Познаването на тези стойности е много важно за участниците на пазара. Но твърде много инвеститори очакват от своите системи в бъдеще такава доходност, каквато тя е показвала в "оптималното" минало. Оптималните стойности са важни за спекулантите поради това, че дават приблизителна представа за това, какви те {тези стойности} трябва да бъдат.

  3. #3
    Видове управление на капитала съгласно статия в Investor.bg на този линк: https://www.investor.bg/strategii/12...apitala-37831/

    За успеха на финансовите пазари има огромно значение размерът на позицията, с която играем, спрямо стойността на капитала ни. Повечето борсови играчи отделят прекалено много време в размишления къде да открият и къде да закрият своите позиции и дори не се замислят, че за успеха им на финансовите пазари има огромно значение и размерът на позицията, с която играят спрямо стойността на капитала им, както и динамиката на този размер. В практиката на борсовата търговия са се утвърдили специални методи за управление на капитала, с помощта на които може да се определи оптималното съотношение на размера на риска за отделната сделка съобразно състоянието на сметката на играча като цяло.

    Целта на настоящата статия не е да разделя тези методи на добри и лоши, а да направи преглед на основните техники, приложими в борсовата игра. Повечето методи за управление на капитала се вместват в двете основни категории: по Мартингейл и анти Мартингейл.

    Управление на капитала по Мартингейл

    Тази разновидност се гради на допускането, че когато размерът на капитала намалява, то размерът на следващата сделка следва да се увеличи. Това се прилага при хазартните игри, но трябва да си даваме ясна сметка, че никакво управление на капитала не може да докара положителен резултат от негативно математическо очакване. Комарджиите се опитват просто да спечелят от последователността на изходите в отделните случаи, а не от придобиването на преимущество в играта.

    Например, ако след три последователни хвърляния на монета, тя пада по гръб, те ще заложат, че за следващото хвърляне ще се падне противоположното. Ако загубят, ще удвоят залога за по-следващото хвърляне и така, докато се падне исканата от тях страна на монетата, когато ще излязат на печалба, която ще е равна на първоначалния залог. Обаче, както можем да предположим, всяко хвърляне на монетата е статистически независимо от предходните и следващите. Може да се получи серия от над 6 последователни хвърляния с един и същи резултат. Смисълът на удвояването е очакването, че еднотипната серия все някога ще свърши.
    Въпреки че е често срещана практика да се увеличава размерът на позицията спрямо целия капитал след определен брой поредни губещи сделки, като логиката е, че вероятността за печеливша сделка е по-голяма, все пак ефективността на подобен подход няма как да бъде доказана математически.

    Този метод не се препоръчва за използване при борсовата търговия заради големите рискове, които крие.

    Управление на капитала анти Мартинейл

    Този метод е диаметрално противоположен на предходния - при него с намаляване стойността на капитала, се намалява размерът на риска при следващата сделка. Характерно в този случай е, че се осигурява геометрично нарастване на капитала при поредица от позитивни изходи по отделните сделки. Слабите страни на метода са, че страда от асиметричния лостов ефект при спадовете (натрупването на поредица от губещи сделки).

    Асиметричният лостов ефект означава, че ако по сметката ни има загуби, то способността те да бъдат възстановени намалява в определена пропорция. Например, ако сме загубили 10% от началното ни салдо, ще са ни необходими 11,11%, за да възстановим капитала в изходното му състояние. Ако сме загубили 20% от началния капитал, ще са ни необходими 25% печалба, за да наваксаме. При загуба от 50% ни трябва последваща печалба от 100%.

    Формулата за изчисление е следната:
    Необходима печалба= (1/(1-% загуба)-1
    Значението на асиметричния лостов ефект е огромно. В това ще се убедим, като разгледаме следния случай: ако даден борсов играч реши да удвои количеството на контрактите, с които играе за всеки 10 000 долара, то от 10 000 до 19 999 долара той ще играе с един контракт. Когато сметката му мине 20 000 долара, той ще удвои количеството на 2 контракта.

    Да допуснем, че първата сделка след удвояването му е губеща и той се връща 2 000 долара назад, следователно вече е в зоната, в която играе с един контракт. За да навакса загубата от 2 000 долара, той трябва да направи 2 печеливши сделки с по 1 контракт.

    Тези два основни метода за управление на капитала често се бъркат с популярните техники за управление на позициите - усредняване и пирамидинг. Разликата е, че последните се отнасят за отделната сделка, докато правилното управление на капитала се концентрира върху сметката като цяло.

    Усредняване (averaging)

    Най-простото определение на усредняването е добавянето към губеща позиция. Нека вземем акция, която в момента струва 10 долара. Купуваме 100 броя, когато стане 9.50 долара купуваме още 100 броя и така докато стане, например, 8 долара :

    Цена Брой акции
    $10.0 100
    $9.50 100
    $9.00 100
    $8.50 100
    $8.00 100

    Средната цена става 9 долара, следователно е необходимо нашата акция да направи движение над 9 долара, за да реализираме печалба, а не над 10 долара, колкото би била, ако не бяхме усреднили.

    Но какво би станало, ако акцията падне под 5 долара? Ами ако падне под 2 долара?

    Ще ни стигнат ли парите да добавяме? Какво ще правим, ако компанията, чиито акции купуваме, фалира?

    Затова основно правило при борсовата търговия (особено за пазари, където има лостов ефект и маржин търговия) е да не се добавя към губеща позиция.

    Пирамидинг (pyramiding)

    Това е обратното на усредняването. Тук се правят добавки към печеливша позиция. Логиката е, че ако дадена акция се движи в желаната посока, то тя вероятно е в тренд и допълнителното влагане на пари в този тренд ще е печелившо. Обаче стремежът към допълнителна печалба от отделната сделка съдържа и допълнителни рискове, които няма как да бъдат избегнати.

  4. #4
    Управление на капитала съгласно статия на Варчев Финанс на този линк: https://www.varchev.com/%D1%83%D0%BF...0%D0%BB%D0%B0/

    Много инвеститори и търговци отделят прекалено много време в изследване на пазара и в търсене на така наречения перфектен вход, който би донесъл сигурна и бърза печалба. Значителна част от пазарните участници не се и замислят, че за успеха им на финансовите пазари има огромно значение и размерът на позицията, с която търгуват спрямо стойността на капитала им, както и динамиката на този размер. В практиката на борсовата търговия са се утвърдили специални методи за управление на капитала, с помощта на които може да се определи оптималното съотношение на размера на риска за отделната сделка съобразно състоянието на сметката на играча като цяло. Принципно са известни два основни типа стратегии: по метод на Мартингейл и анти Мартингйл.
    Привържениците на стратегия за управление на капитала по Мартингейл приемат, че когато размерът на капитала намалява, то размерът на следващата сделка следва да се увеличи. Това се прилага основни при хазартните игри, но трябва да си даваме ясна сметка, че никакво управление на капитала не може да докара положителен резултат от негативно математическо очакване. Идеята на комарджиите се състои в надеждата след няколко поредни загуби, при непрекъснато увеличаване на сумата по отворените позиции с една единствена сделка да покрият отрицателния си до момента резултат и да си докарат печалба.

    Как на практика става това:
    Например, ако след три последователни хвърляния на монета, тя пада по гръб, те ще заложат, че за следващото хвърляне ще се падне противоположното. Ако загубят, ще удвоят залога за по-следващото хвърляне и така, докато се падне исканата от тях страна на монетата, когато ще излязат на печалба, която ще е равна на първоначалния залог. Смисълът на удвояването се състои в очакването, че еднотипната серия все някога ще свърши и ще дойде момент за прибиране на печалба.

    Въпреки че е често срещана практика да се увеличава размерът на позицията спрямо целия капитал след определен брой поредни губещи сделки, като логиката е, че вероятността за печеливша сделка е по-голяма, все пак ефективността на подобен подход няма как да бъде доказана математически.
    Търговия по метода на Мартингейл не се препоръчва при търговия заради големите рискове, които крие.

    Втората стратегия е с точно противоположното схващане. В случай на намаляване на капитала се намалява и размерът на риска при следващата сделка, т.е. при загуба да намаляваме обема на следващата позиция и обратно. Характерно в този случай е, че се осигурява геометрично нарастване на капитала при поредица от позитивни изходи по отделните сделки.Тези два основни метода за управление на капитала често се бъркат с популярните техники за управление на позициите – усредняване на цената при губеща позиция и добавяне към печеливша позиция. Разликата е, че последните се отнасят за отделната сделка, докато правилното управление на капитала се концентрира върху сметката като цяло.

    Усредняване на позиция

    Най-простото определение на усредняването е добавянето към губеща позиция. По този начин усреднената цена ще е близо до текущата пазарна, но запазване на негативната тенденция би занулило средствата по сметката. Затова основно правило при борсовата търговия (особено за пазари, където има лостов ефект и маржин търговия) е да не се добавя към губеща позиция.

    Добавяне към печеливша позиция

    Това е обратното на усредняването. Тук се правят добавки към печеливша позиция. Идеята се състои в следното: ако дадена цена се движи в желаната посока, то тя вероятно е в тренд и допълнителното влагане на пари в тази посока ще е печелившо. Обаче стремежът към допълнителна печалба от отделната сделка съдържа и допълнителни рискове, като основния е увеличаване на общата ни експозиция към момента, която обаче не трябва да ни ангажира цялата налична сума по сметката.

  5. #5
    Фиксирано-фракционен метод за управление на капитала съгласно Investor.bg на този линк:
    https://www.investor.bg/strategii/12...apitala-39584/

    Tова е най-използваният и най-препоръчваният метод за управление на капитала за борсови инструменти, търгуващи се с лостов ефект. В тази статия ще разгледаме основите на това, което касае фиксирано-фракционната търговия. Нека поясним, че това е най-използваният и най-препоръчваният метод за управление на капитала за борсови инструменти, търгуващи се с лостов ефект (или казано иначе - тези, които позволяват използването на маржин). Ще разгледаме не само как работи методът, но също така и последствията от използването му. Въз основа на това ще преценим дали е подходящ за приложение от индивидуални борсови участници при игра с ограничен капитал. Тази статия ще ни научи какви са недостатъците на този вид управление на капитала. Изключително е важно да разберем тази форма на управление на капитала, ако искаме да схванем идеята на другия вариант на управление на капитала - играта с фиксирано съотношение, която е другата широко разпространена форма на управление на капитала.

    Математика на фиксирано-фракционната търговия

    Според този метод за всяка отделна сделка не трябва да се рискува повече от определен процент от баланса по сметката. Ако имаме размер на капитала от 10 000 долара и търгуваме съгласно правилата на фиксирано-фракционния подход, като не рискуваме повече от 2% от капитала на сделка, то за следващата сделка ще рискуваме не повече от 200 долара. Ако искаме да купим акция на стойност 10 долара и трябва да сложим защитния стоп на 9 долара, рискът ще е 1 долар на акция, което означава, че можем да купим 200 броя акции.

    При игра с фючърси се използва следната формула:
    Най-голяма потенциална загуба/рискуван процент на сделка = минимален баланс на сметката, за да предприемем сделката

    Това е и една от най-популярните препоръки във финансовата индустрия: да се играе с един контракт за всеки 10 000 долара от капитала.

    Произходът на фиксирано-фракционния метод е интересен. Първо, тази разновидност на управлението на капитала не се обуславя от никаква последователност или изход от предишните сделки. Ако най-голямата загуба по сделка е 2 000 долара и рискът по отделна сделка е 10% от сметката, се генерира набор от нива, които показват къде да се увеличат или намалят контрактите, независимо от статистиката на използваната стратегия или последствията от приложението й. Фиксираната пропорция се базирана на единична сделка - тази с най-голяма загуба. Тя не взема под внимание потенциалният спад, който може да бъде предизвикан от поредица последователно губещи сделки.

    Например, ако най-голямата потенциална загуба е 2 000 долара и максималният процент за риск от капитала е 10%, тогава е валидна следната схема за намаляване и увеличаване броя на търгуваните контракти:

    $2 000/0.1=$20 000 минимален баланс по сметката, за да започнем да търгуваме с един контракт

    $20 000-$39 999=1 контракт
    40 000-59 999=2 контракта
    60 000-79 999=3 контракта
    80 000-99 999=4 контракта

    И така се добавя по един контракт за всеки следващи 20 000 долара. Ако капиталът мине над 40 000 долара и започнем търговия с два контракта, то ние ще се върнем пак на един след като балансът падне по 40 000 долара.

    Това е в общи линии същността на фиксирано-фракционния подход. В следващите редове ще разгледаме някои разновидности на тази форма на управление на капитала.

    Риск 3% или по-малко за всяка сделка

    Този вариант се използва масово от фонд мениджърите, освен това той се препоръчва и за индивидуалните трейдъри. За разлика от играта с един контракт за всеки 10 000 долара, тази разновидност предлага по-нисък риск по сметката при проявлението на спадовете.

    Проблемът обаче с този вариант е не рискът от спад в капитала ни, а по-скоро потенциалът за растеж на парите по сметката. Ако приложим правилно формулата на метода, то необходимият размер на сметката ще е:

    $1 000/0.02=$50 000

    Или казано с други думи: играем с един контракт за всеки 50 000 долара от капитала ни. Следователно, за да увеличим количеството за игра двойно, трябва балансът ни да възлезе на 100 000 долара.

    Ако рискуваме само 1% при максимална загуба на сделка от 1 000 долара, то ще са необходими 100 000 долара, за да започнем играта с един контракт и ще можем да преминем на 2 контракта, когато стигнем 200 000 долара. При риск от 2 000 долара на сделка и 2% началният размер на сметката е същият.

    Очевидно е, че ще са необходими много години за трупане на печалба, докато дойде време да увеличим количеството контракти за игра и да започнем да прилагаме принципите за управлението на капитала за геометрично нарастване на капитала ни. Следователно това не е най-подходящият метод за индивидуалния участник в борсовата игра.

    Любопитното в такъв случай е:

    Как тогава рискът от 1, 2 или 3% е полезен за професионалните фонд мениджъри?

    В действителност той не им върши работа. Обаче там сумите, с които се оперира, са значително по-големи и затова недостатъкът на метода не е толкова забележим. Например фонд с 20 милиона капитал, може да използва 1% риск, за да определи от колко контракта да е следващата му сделка. Ако най-голямата губеща сделка е 2 000 долара за контракт, те ще разделят 2 милиона на 200 000 долара и ще играят със 100 контракта за следващата сделка. Ако сделката е губеща, те ще загубят 1% от сметката си, но ако е печеливша с 2 000 долара за контракт, те ще увеличат размера на капитала си до 2 милиона и 200 хиляди. За следващата си сделка те ще могат да играят със 101 контракта. Това е и разликата на фондовете спрямо индивидуалните спекуланти - последните може да чакат няколко години, докато дойде време да увеличат контрактите, с които играят, докато фондът може да го постигне и с една сделка.

    Логичният извод след тези разсъждения е, че е нормално да се рискува от 2 до 10% от наличния баланс по сметката си. Важно е постоянно да се играе с процента, с който сме започнали, а какъв ще бъде той зависи от склонността ни към риск и способността ни да приемаме губещите сделки и да преживяваме финансово и емоционално неизбежните спадове в капитала.

    Като заключение нека разгледаме предимствата и недостатъците на разгледания в тази статия метод за управление на капитала:

    Предимства:
    Може да поддържа сравнително приемливо ниво на риск при избор на нисък процент за сделка спрямо размера на капитала ни; може да се осигури наличието на някакъв геометричен ръст по сметката с използването на сравнително по-висок процент риск за сделка.

    Недостатъци:
    Използването на прекалено висок процент риск води до катастрофални последици, използването на прекалено нисък процент води до прекалено бавно нарастване на капитала ни, използването на някакъв междинен процент не може да доведе до постигането на подходящо съотношение между потенциала на риска спрямо потенциала на възвръщаемостта.

  6. #6
    Мога да продължа едва ли не до безкрай да публикувам една или друга статия за управлението на капитала, но няма смисъл, защото дори и с публикуването до момента съм сигурен, че във вашите глави вместо изясняване на проблема, настъпи още по-голяма каша. Основния въпрос си остана, а именно:

    С колко лота по дяволите трябва да отворя следващата позиция ????????????

    Остана си и кашата, породена от различните мнения на различните уж компетентни трейдери, лектори, брокери и прочее гурута, въобразили си, че тяхното мнение е единственото правилно. Общото между всички обаче е едно - ЗАЩО по дяволите те препоръчват един или друг метод на управление на капитала? Липсата яснота в отговорът на този въпрос говори само едно - гурутата също НЕ ЗНАЯТ ЗАЩО препоръчват едно или друго. Но нали са гурута - трябва да изкажат някакво "компетентно" мнение, измислено на принципа "гледане в тавана и чесане зад врата.

    Аз обаче за разлика с тях първо ще започна с изясняването на понятието ЗАЩО, а чак след това ще изясня и понятието КОЛКО. Така написаните от мене твърдения ще се базират на някаква преди всичко МАТЕМАТИЧЕСКА ЛОГИКА, и ако някой разбере тази логика, ще разбере и защо дадения метод е единственият правилен. Иначе никого не съветвам да вярва на това, което го напиша. Съветвам го само да вярва на СОБСТВЕНАТА СИ ГЛАВА, която трябва да е в състояние да прецени всички изложени доводи, и след това сама да си вземе решение дали да се съобразява с тях или не.

  7. #7
    Преди да започна да пиша каквото и да било друго, първо трябва да си изясним каква е разликата между двете понятия ТЪРГОВСКА СТРАТЕГИЯ и МЕТОД ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА КАПИТАЛА. Въпреки че на пръв поглед разликата е огромна, в моята практика аз често се сблъсквам с много на брой трейдери, дори и напреднали, които не са наясно каква е тази разлика. Нещо повече - тези трейдери ги бъркат тези две понятия, в резултат на които и самата им търговия се извършва на ГРЕШНА ОСНОВА, водеща до грешни решения, и от там до неоптимални печалби дори и при печеливша стратегия.

    Да започнем с определенията:
    1. Търговската стратегия представлява два набора от логически правила, обединени с функцията AND - един набор за вход в позиция и един за изход от позиция.
    2. Управлението на капитала представлява определяне на броя на лотовете, с които трябва да се отвори следващата позиция на дадена търговска стратегия съгласно определението в т.1.

    Какво е това Логическо правило, упоменато в текста на т.1?
    Това е такъв математически израз, резултата от изпълнението на който е True или False (Лъжа или Истина, On или Off).

    В този математически израз могат да участват ценови данни, индикатори, променливи, константи или дори описания на цели патерни. Няма никакви ограничения каква ще е формулата на този израз. Важното е едно единствено нещо - за всеки един бар от графиката израза трябва да връща или True, или False. Междинни стойности няма - математическия израз е длъжен да връща само една от тези две стойности.

    Когато няколко такива израза, наречени ЛОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА, ги обединим с логическата функция AND (и), то тогава резултата ще е така наречената ЛОГИКА ЗА ВХОД или ЛОГИКА ЗА ИЗХОД. Комбинацията от тези две логики се нарича ТЪРГОВСКА СТРАТЕГИЯ.

    Много внимателно прочетете всяка една думичка от този постинг, защото в следващите постинги ще се връщаме към него, за да посочим кое не е търговска стратегия, защото не отговаря на упоменатите в този постинг определения.

  8. #8
    В разговорния език на трейдерите, поради тяхното незнание или липса на компетентност, термина ТЪРГОВСКА СТРАТЕГИЯ хаотично се използва за какво ли не, включая и за разтегливи локумени понятия от типа "търгувам само сутрин, след като съм си пил кафето" или пък например "чакам на H4 трендче, след това корекцийка на H1, и след това ново тренче на M15, за да вляза в позиция". Моите съболезнования към такива колеги, но това тяхното НЕ Е СТРАТЕГИЯ !!! Има едно единствено определение за търговска стратегия, и то е публикувано в горния постинг.

    Първото и основно свойство на една търговска стратегия е, че тя трябва да е ТОЧНА И ЯСНА и да не подлежи на какъвто и да било СУБЕКТИВИЗЪМ. Тоест дори и 1000 трейдери да я повторят и реализират, те трябва да получат ЕДИН И СЪЩИ РЕЗУЛТАТ. Има ли обаче в правилата на стратегията някакъв СУБЕКТИВИЗЪМ (разтягане на локуми поради незнание), то това не е стратегия, защото 1000-та трейдера ще получат 1000 различни резултата.

    За съжаление интернет е пълен с описания на "стратегии", които всъщност не са стратегии, а разтягане на локуми, породени от незнание или некомпетентност на техния автор. Например ако се използва думичката "можете" или "пробвайте", то това е ярък пример, че автора на "стратегията" не знае какво трябва да се направи. Например "за Stop Loss можете да използвате ATR или най-близкото ниво на подкрепа/съпротива". Същият пример може да се даде за стратегии/роботи, в които има стотици настройки. Това също е критерий, че дадената "стратегия" не е стратегия, а просто някаква измислица, породена от незнанието на автора какви всъщност трябва да бъдат търговските правила и какви трябва да са техните параметри.

    Следващото важно основно правило на една стратегия е, че СДЕЛКИТЕ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРИПОКРИВАТ ЕДНА С ДРУГА. Казано с други думи - във всеки един момент от време стратегията трябва да поддържа само ЕДНА ЕДИНСТВЕНА СДЕЛКА.

    Защо това е така?
    Ами защото това е пряко следствие от определението за търговска стратегия, дадено по-горе. Съгласно това определение имаме само два комплекта логически правила - едното за вход в позиция, а другото за изход. Тези два комплекта няма как да отворят втора позиция, преди да е затворена първата. Тука му е мястото да кажем, че някои трейдери използват термина СИГНАЛ, за да обозначат логиката за вход или логиката за изход. Това не е грешно - нека да има и термини СИГНАЛ ЗА ВХОД и СИГНАЛ ЗА ИЗХОД. Грешно е обаче да се смята, че една стратегия може да има няколко сигнала за вход или изход.

    Ако наистина една стратегия има в себе си повече от един сигнал за вход например, то това автоматично означава, че в нейните правила освен логическата функция AND има и логическа функция OR. Това обаче пак противоречи на определението, дадено по-горе. Недопустимо е да се използва логическата функция OR защото тя създава ДВА ИЛИ ПОВЕЧЕ КОМПЛЕКТА ПРАВИЛА ЗА ВХОД ИЛИ ИЗХОД. А след като имаме повече от един комплект правила, значи имаме и повече от една стратегии.

  9. #9
    Защо е толкова важно една стратегия да има само неприпокриващи се сделки?
    Ами защото всички критерии за анализ, оценяване и сравняване на различни търговски стратегии всъщност представляват СТАТИСТИЧЕСКИ КРИТЕРИИ, работещи върху цифрови редици от независими една от друга стойности на случайната величина. Тези критерии ще показват верни числа само и единствено ако сделките не се припокриват една с друга. Ако сделките се припокриват, то тогава тези критерии пак ще показват нещо, но то ще е много далече от истината.

    По този въпрос съм писал няколко пъти в различни форуми, като на другите места съм употребявал два термина - ПРОСТИ СТРАТЕГИИ и СЛОЖНИ СТРАТЕГИИ. Прости са тези стратегии, при които сделките не се припокриват една с друга. Сложни са тези стратегии, при които има припокриващи се във времето сделки. За да се направи анализ на една сложна стратегия, тя предварително трябва да се разбие на прости стратегии, и след това анализа трябва да се прави върху простите стратегии. Този факт е много важно да се осъзнае, защото различните анализи на различните прости стратегии в една сложна стратегия ще доведат до различни показатели на тези стратегии, а от там и до РАЗЛИЧНИ МЕТОДИ НА УПРАВЛЕНИЕ НА КАПИТАЛА на всяка една от тях.

    И сега най-сетне достигнахме до онова, което искам да ви кажа, надявайки се да го разберете защо е така:

    1. Мартингейл е сложна стратегия, състояща се от N на брой прости стратегии. Ако всяка една от простите стратегии на Мартингейла я изследваме за ПМО, ще се окаже, че при някои от тях то е отрицателно. Тогава веднага можем да си зададем въпроса защо по дяволите тази стратегия с отрицателно МО я включваме в състава на сложната стратегия, наречена Мартингейл.
    2. Същото важи и за Антимартингейл.
    3. Същото важи и за добавяне на лотове към вече печеливша позиция.
    4. Същото важи и за добавяне на лотове към вече губеща позиция.

    Всичко, описано в горните 4 точки, НЕ Е MONEY MANAGEMENT, въпреки че на много места в трейдерската литература се твърди, че това са различни методи за управление на капитала. Това всъщност са различни елементарни стратегии, капитала на които се управлява по ВЪЗМОЖНО НАЙ-ГРЕШНИЯ НАЧИН.

  10. #10
    И така достигнахме до истинската същност на Money Management (управление на капитала), която същност предвид написаното по-горе се свежда само до две елементарни твърдения:

    1. Всички сложни стратеги се разбиват на прости такива, в които сделките да не се припокриват по време една с друга.
    2. Има само два метода за управление на капитала на прости стратегии - ФИКСИРАН ЛОТ и ДИНАМИЧНО ПРОМЕНЯЩ СЕ ЛОТ.


    Фиксирания лот се използва с една единствена цел - тестване на стратегии за тяхното пипсово ПМО (Equity) с цел изясняване на тяхната действителна познаваемост. Няма никаква логика фиксирания лот да се използва в реалната търговия. Той е необходим само и единствено за нуждите на ресърч дейноста (търсене, оценка и сравняване на различни търговски стратегии).

    Динамично променящия се лот (процент от капитала) е единственият възможен метод за Money Management (управление на капитала), като този метод има няколко различни вариации, които ще бъдат разгледани по-долу. От сега обаче е ясно, че този динамично променящ се капитал трябва да е прако свързан с КАЧЕСТВАТА НА ДАДЕНАТА СТРАТЕГИЯ. Тоест първо трябва да сме изтествали стратегията в исторически план, и след това на базата на получените резултати по една или друга формула или методика трябва да определим какъв е най-оптималния процент от капитала за отваряне на следващата сделка.

    Не съществува метод за управление на капитала, който да е валиден винаги и навсякъде. За пример ще кажа за всеобщата самозаблуда, която се тиражира в интернет, че позициите трябва да се отварят с не повече от 3% от капитала. Срещнете ли някъде нещо такова, веднага можете да си направите извода, че дадения автор е некомпетентен, в резултат на което не трябва да вярвате и на всичко друго, написано от този автор.

    Истината е на съвсем друго място, и аз ще я напиша с дебели червени букви:

    Ако не знаете какви са статистическите параметри на вашата стратегия, изтествани в миналото, то тогава оптималния процент от капитала за тази стратегия е НУЛА ПРОЦЕНТА или НУЛА ЛОТА. Тогава и само тогава вие ще постигнете максимален финансов резултат, а именно - няма да си загубите парите.

 

 

Информация за темата

Потребители разглеждащи тази тема

В момента има 1 потребител (и), разглеждащ (и) тази тема. (0 потребител (и) и 1 гост (и))

Разрешения за писане

  • Вие не може да да публикувате нови теми
  • Вие не може да публикувате мнения
  • Вие не може да публикувате прикачени файлове
  • Вие не може да редактирате вашите мнения
  •